брой 22, юли 2010
Велчо Милев
Че не съм стока, не съм, знам си го - хеле от шията нагоре и от кръста надолу.
Хубавата ми шия изведнъж преминава в ъгловато, скулесто лице с остра брадичка, остър нос, остри очи и подострени вежди, а в калъфа на устата ми се крие не език
Ламар
Народът почита най-много две птици: щъркелите и лястовиците. Щъркелите дори носят деца, а лястовиците се завръщат в същото гнездо и под същата стряха, за да изчуруликат своята песен до есен и да отлетят.
Петър Ковачев
МИГ
Пак сбъркал някъде -
и ето, пак
приемат ме за нещо друго.
Преглеждам в дните си последни
всеки факт
и констатирам само, че съм влюбен…
Иван Карановски
МЪЛЧАНИЕТО НА ЛИПИТЕ
Защо ли толкоз са смълчали
таз нощ липите в нашата градина?
Поглеждам вънка: нищо няма;
над тях
що клетва да мълчат са дали
на плаващ облак сянката премина.
Димо Димовски
ЛИПСАТА НА СМИРЕНИЕ
От време на време, когато ми се наложи да препрочета изписани от мен странички, изпадам в мрачно униние и безсловесна завист. Завиждам, без каквато и да е злоба, на известните вече писатели, които в моите представи са се реализирали мъдро и проникновено, докрай разкрили себе си.
(ЗА ДМИТРИЙ БАЛАШОВ)
Марина Струкова
превод: Георги Ангелов
Пазя почти две десетилетия бележниците с чернови на стихове, старите пликове с внимателно сгънати писма от редакции и читатели. Моят малък архив. Тук е отговорът на Станислав Юриевич Куняев със съвет да му изпратя повече стихове и да не се увличам от красивите думи.
Печо Господинов
Добруджа, на която Йордан Йовков посвети живота си, днес е свободна. Уви, той не можа да участва на празника на нейното освобождение, защото смъртта ни го отне в разцвета на творческите му сили.
Явгения Янишчиц
превод: Зоя Василева
СВЕТЛИНА
Движи се под лед прозрачно-синкав
гордата, извечната вода.
…С тънички крилца трепти снежинка
като еднодневка над леда.
Николай Хрелков
МОНОЛОГ НА ЕДНО ЛИЦЕ БЕЗ РОЛЯ
Ой, наточи ми, кръчмарино, вино –
ой, донеси ми отровен пелин:
нещо ме дави, та ще загина –
нещо в сърцето боли…
Минко Неволин
НА БРЕГА
На стръмни бряг стоя след нашата разлъка,
прощалните слова звучат във моя слух…
Где бих могъл да ида с вечната си мъка?
Наокол мрак дълбок и само плясък глух
от пенести води, шумящи под нозе ми
(Предговор за английското издание на “Тихият Дон”)
Михаил Шолохов
превод: Атанас Далчев и Христо Недялков
Радвам се, че моят роман “Тихият Дон” е топло посрещнат от английския читател и от пресата. Особено се радвам затова, защото Англия е родина на най-велики писатели, вложили в съкровищницата на световната литература много ценности и съдействали със своето безсмъртно творчество
Красимир Симеонов
ЕТО ТАКА
В прахта
под сянката поспрял,
в ръка с бутилчица вода,
с бисквитка в джоба.
Светозар Аврамов
ПЕЙЗАЖ С ЦЪФНАЛО ДЪРВО
В бавните нощи самотни
много тъга ме споходи…
Още обичам живота –
дълго сред мрака аз бродя.
Янаки Петров
ЧЕТИРИ СТИХОТВОРЕНИЯ
В памет на Андрей Германов
* * *
Един довършва свойта
песен.
И си отива. Няма що.
УЧАСТИЕТО НА СИРАКОВЦИ В БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913 Г. И ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1915 – 1918 Г.(*)
Георги Граматиков
Обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. нарежда България сред суверенните държави. Предстои решението на най-сложния и труден етап от националноосвободителната програма на българите – освобождаване на останалите под робство земи и приобщаването им към Българското
Владимир Петрушевски
превод: Диана Павлова
* * *
Кого да обвиняваме – във нас си е вината,
задето над родината изгря зора червена,
това е само част от нужната разплата,
че Царя си предадохме – жестоки, озверени.
Георги Мирчев
ВОДА
Шуми под снежен връх и клони,
от никого непокорена,
докосвам я, а тя студена,
къде ли бърза, що ли гони?













