Ивайло Балабанов
СОЛ
                    На отец Константин Димитров от Свиленград
Когато грешните Адам и Ева тръгнаха към грешната земя,
Бог взе прашинка сол, показа я на ангелите и им рече:
Прогоних ги, но Ме боли за тях!
Последното, което ще им дам

Тодор Кръшков
- Този фиш печели петица – каза Пешеходеца и за доказателство остави хартийката на масата.
Останалите скупчиха глави над цифрите. В ъгъла на кръчмата, високо до тавана на специална стойка бе поставен телевизор. Екранът му меко проблясваше в полумрака на помещението. В долната му част се виждаха изтеглените числа от тотото. Топките бяха подредени плътно

Здравко Попов
Веднъж един добър цар се обърнал към Всевишния:
- Господи, повсеместна простотия и безпросветност са завладели царството ми! Ето че мнозинството от поданиците не познава и едно слово от Яворова и Дебелянова, дордето всичко изречено от Азиса за връх в културата го има! Но какво говоря, Господи? Та нали самите вестникари в царството ми осведомяват

Димитър Атанасов
Познавам Михаил Милчев от времето, когато правеше вестник „Отечествен глас”. Разбира се, почти всеки пловдивчанин над четиридесетте помни Мишо като главен редактор на най-тиражния извънстоличен ежедневник, който беше безскрупулно, последователно и безотговорно съсипан в годините на прехода. Неколкократните опити за поддържане с изкуствено дишане чрез козметични промени

Богомил Трифонов

ЗАВРЪЩАНИЯ

ЕСЕНЕН КАПЧУК
Сега се връщаш някъде от юг,
а може би от север се завръщаш.
Ромони ноемврийския капчук
по плочника на срутената къща.

Сергей Лукяненко
превод: Орлин Стефанов
Преди да влезе в асансьора, Анатолий не можа да се въздържи и отново погледна през прозореца. Разбира се, корабът на Пришълците си стоеше все на същото място – точно над паметника на Петър Първи, на височина четиринайсет и половина (проверено е) метра, неотменимо удържан в нощното небе с антигравитационни (както е обявено)

С писателя Велчо Милев разговаря Диана Павлова
- Ти не си, както се казва „на гребена на вълната” в съвременната българска литература. Пишеш по начин, който на много от младите хора се струва „остарял”. За този начин на писане напоследък се налага, умишлено – от властимащите в литературата – университетски преподаватели и „управляващите” културата ни

Велчо Милев
Не зная кога се е пръкнало това словосъчетание “Литература и провинция”, но то много години, а и днес властва в нашия свят. В него е събрано всичко от тоталитарния шаблон на времето – събрано, дефинирано и узаконено – според който всичко в столицата е столично и всичко в провинцията е провинциално! Всичко в столицата